От Дм. Ниткин Ответить на сообщение
К Дм. Ниткин Ответить по почте
Дата 30.04.2011 17:49:42 Найти в дереве
Рубрики Прочее; Россия-СССР; История; Война и мир; Версия для печати

И чтобы закрыть тему.

НА РУСКИТЕ ВОЙНИ

О руси, о братя славянски,
Защо сте вий тука? Защо сте
Дошле на полята балкански
Немили, неканени гости?

Желали би васъ възхитени
Да срещнемъ со сълзи и съ китки...
Но идете вий настървени,
На грозни зовете ни битки!

Желали би васъ да прегърнемъ
И тозъ пътъ сърдечно, горещо,
Но взорътъ ви свети зловещо...
Какъ ръце сега да разгърнем?

Дошле сте да браните, клети,
На хищникъ грабежа хайдушки,
Та вместо любовъ и привети
Вий срещате нашите пушки.

О руси! Азъ другъ пътъ ви славяхъ
За подвигъ великъ и чудесенъ,
Високо ви ликътъ поставяхъ
Въвъ мойта душа, въ мойта песенъ!

Вий някога знаме Христово
Развяхте за благо човешко –
Строшихте ни игото тежко,
А днеска ни носите ново!

И пакъ не ви мразимъ (не крия:
Обича ви още народа);
Но любимъ и свойта свобода,
Стократно по любимъ я ния.

За тозъ кумиръ ния се биемъ
И съ чуждъ и съсъ близъкъ упорно
И нема ний вратъ да превиемъ
Предъ никакво иго позорно!

О, колко ви, братя, жалея!
О, какъ би желалъ, братя клети,
Свобода и вамъ, и за нея,
Катъ насъ да живейте и мрете!

Иван Вазов, 1916